23.02.2017 г., 15:16 ч.

Спомени 

  Поезия » Друга
1175 1 0

Спомени, сладки и горчиви,

ах, спомени за минали дни,

спомени от вас как боли ме,

че времето толкова бързо лети.

 

Спомням си как с мама и татко играех,

как учих се да карам колело,

спомням си как никога не ругаех,

как всичко за мене беше добро.

 

Спомням си, но ето пораснах

и от спомените само горчи,

няма ги вече мама и татко,

няма ги вече светлите дни.

 

И когато приятели няма,

а на теб най-много ти тежи.

Ето във този момент 

от спомените най-много боли!

 

 

 

© Виктория Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??