Feb 23, 2017, 3:16 PM

Спомени

  Poetry » Other
1.6K 1 0

Спомени, сладки и горчиви,

ах, спомени за минали дни,

спомени от вас как боли ме,

че времето толкова бързо лети.

 

Спомням си как с мама и татко играех,

как учих се да карам колело,

спомням си как никога не ругаех,

как всичко за мене беше добро.

 

Спомням си, но ето пораснах

и от спомените само горчи,

няма ги вече мама и татко,

няма ги вече светлите дни.

 

И когато приятели няма,

а на теб най-много ти тежи.

Ето във този момент 

от спомените най-много боли!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...