21 сент. 2019 г., 16:28

Спомени...

324 0 0

Спомени...

 

Спомени за гари и за влакове –

вечно заминаващи за някъде...

И едно момче с очи възторжени –

не изживяло о́ще свойте спомени...

И неясният копнеж по далнината,

от първият завой нататък –

носталгията дето го причаква

за да го сграби в мъртвата си хватка...

А писъкът на парните локомотиви

пронизал Времето тревожно цвили

и тия вечно махащи перони късни,

които цял ще гони и ще търси,

дори и болката една и съща,

в която вечно ще се връща!...

И оня химн тържествен в храм среднощен:

на желания неосъзнати о́ще...

И сетива към бъдното заслушани...

 

... И все това потракване на влакове опушени...

 

1985.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...