Спомени...
Спомени за гари и за влакове –
вечно заминаващи за някъде...
И едно момче с очи възторжени –
не изживяло о́ще свойте спомени...
И неясният копнеж по далнината,
от първият завой нататък –
носталгията дето го причаква
за да го сграби в мъртвата си хватка...
А писъкът на парните локомотиви
пронизал Времето тревожно цвили
и тия вечно махащи перони късни, ...