От теб ми останаха само спомените

Спомени пълни със смях

И колко много лъжи...

Спомени, носещи болка и сълзи...

Спомени, носещи мрак...

Теб вече те няма, тръгна си, махна се

От животът ми, тоочно както исках

Ала болката не отминава

Сълзите не спират

И всички онези спомени...

Кога ще си идат и те?

Къде останахме аз и ти?

Къде са мечтите ни?

Нима е истина?

Лъжите?

Истина са, разбира се...

Ти си отиде и взе всичко това

А на мен остави

Горчивия спомен за нещо,

Което никога не съм имала...

За човекът, който вече не съществува

Спомена за една прекрасна измама...