17.08.2006 г., 10:53

Спомени

1.1K 0 0

От теб ми останаха само спомените

Спомени пълни със смях

И колко много лъжи...

Спомени, носещи болка и сълзи...

Спомени, носещи мрак...

Теб вече те няма, тръгна си, махна се

От животът ми, тоочно както исках

Ала болката не отминава

Сълзите не спират

И всички онези спомени...

Кога ще си идат и те?

Къде останахме аз и ти?

Къде са мечтите ни?

Нима е истина?

Лъжите?

Истина са, разбира се...

Ти си отиде и взе всичко това

А на мен остави

Горчивия спомен за нещо,

Което никога не съм имала...

За човекът, който вече не съществува

Спомена за една прекрасна измама...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...