Спомени
От теб ми останаха само спомените
Спомени пълни със смях
И колко много лъжи...
Спомени, носещи болка и сълзи...
Спомени, носещи мрак...
Теб вече те няма, тръгна си, махна се
От животът ми, тоочно както исках
Ала болката не отминава
Сълзите не спират
И всички онези спомени...
Кога ще си идат и те?
Къде останахме аз и ти?
Къде са мечтите ни?
Нима е истина?
Лъжите?
Истина са, разбира се...
Ти си отиде и взе всичко това
А на мен остави
Горчивия спомен за нещо,
Което никога не съм имала...
За човекът, който вече не съществува
Спомена за една прекрасна измама...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс Всички права запазени