От теб ми останаха само спомените
Спомени пълни със смях
И колко много лъжи...
Спомени, носещи болка и сълзи...
Спомени, носещи мрак...
Теб вече те няма, тръгна си, махна се
От животът ми, тоочно както исках
Ала болката не отминава
Сълзите не спират
И всички онези спомени...
Кога ще си идат и те?
Къде останахме аз и ти?
Къде са мечтите ни?
Нима е истина?
Лъжите?
Истина са, разбира се...
Ти си отиде и взе всичко това
А на мен остави
Горчивия спомен за нещо,
Което никога не съм имала...
За човекът, който вече не съществува
Спомена за една прекрасна измама...
© Алекс All rights reserved.