Aug 17, 2006, 10:53 AM

Спомени

  Poetry
1.1K 0 0

От теб ми останаха само спомените

Спомени пълни със смях

И колко много лъжи...

Спомени, носещи болка и сълзи...

Спомени, носещи мрак...

Теб вече те няма, тръгна си, махна се

От животът ми, тоочно както исках

Ала болката не отминава

Сълзите не спират

И всички онези спомени...

Кога ще си идат и те?

Къде останахме аз и ти?

Къде са мечтите ни?

Нима е истина?

Лъжите?

Истина са, разбира се...

Ти си отиде и взе всичко това

А на мен остави

Горчивия спомен за нещо,

Което никога не съм имала...

За човекът, който вече не съществува

Спомена за една прекрасна измама...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...