27 сент. 2008 г., 10:20

Спомени

1.5K 0 5

За един момент в спомените да се върнеш...
Спираш заслушваш се и ги виждаш

още преди да се обърнеш...
Хладният полъх на старите дни
сърцето докосва и набъбват сълзи...
Гледаш, усещаш и чувстваш как
емоцията те обгръща пак...
Искаш, желаеш, но не можеш да се върнеш,
дори и света да обърнеш...
И седейки така,
заражда се убийствена тъга,
която подтиска чувства неразбрани,
отварящи дълбоки стари рани...
покриващи онази нощ - така снежна
и грешка глупаво небрежна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих браво
  • Благодаря Ви за милите думи..
    Прегръдки.. (hugs)
  • Много нежно написано и много трогателно !!! Поздрави и 6 от мен
  • Спомените са нещо прекрасно, но невероятно болезнено. Боли, каквито е(и да са... Поздрав за стиха ти! Докосна ме!!!
  • Понякога спомените са нещо много хубаво,но понякога...
    Поздравявам те за този стих!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...