27.09.2008 г., 10:20

Спомени

1.5K 0 5

За един момент в спомените да се върнеш...
Спираш заслушваш се и ги виждаш

още преди да се обърнеш...
Хладният полъх на старите дни
сърцето докосва и набъбват сълзи...
Гледаш, усещаш и чувстваш как
емоцията те обгръща пак...
Искаш, желаеш, но не можеш да се върнеш,
дори и света да обърнеш...
И седейки така,
заражда се убийствена тъга,
която подтиска чувства неразбрани,
отварящи дълбоки стари рани...
покриващи онази нощ - така снежна
и грешка глупаво небрежна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотен стих браво
  • Благодаря Ви за милите думи..
    Прегръдки.. (hugs)
  • Много нежно написано и много трогателно !!! Поздрави и 6 от мен
  • Спомените са нещо прекрасно, но невероятно болезнено. Боли, каквито е(и да са... Поздрав за стиха ти! Докосна ме!!!
  • Понякога спомените са нещо много хубаво,но понякога...
    Поздравявам те за този стих!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...