27.09.2008 г., 10:20

Спомени

1.5K 0 5

За един момент в спомените да се върнеш...
Спираш заслушваш се и ги виждаш

още преди да се обърнеш...
Хладният полъх на старите дни
сърцето докосва и набъбват сълзи...
Гледаш, усещаш и чувстваш как
емоцията те обгръща пак...
Искаш, желаеш, но не можеш да се върнеш,
дори и света да обърнеш...
И седейки така,
заражда се убийствена тъга,
която подтиска чувства неразбрани,
отварящи дълбоки стари рани...
покриващи онази нощ - така снежна
и грешка глупаво небрежна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотен стих браво
  • Благодаря Ви за милите думи..
    Прегръдки.. (hugs)
  • Много нежно написано и много трогателно !!! Поздрави и 6 от мен
  • Спомените са нещо прекрасно, но невероятно болезнено. Боли, каквито е(и да са... Поздрав за стиха ти! Докосна ме!!!
  • Понякога спомените са нещо много хубаво,но понякога...
    Поздравявам те за този стих!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...