Sep 27, 2008, 10:20 AM

Спомени

  Poetry » Love
1.5K 0 5

За един момент в спомените да се върнеш...
Спираш заслушваш се и ги виждаш

още преди да се обърнеш...
Хладният полъх на старите дни
сърцето докосва и набъбват сълзи...
Гледаш, усещаш и чувстваш как
емоцията те обгръща пак...
Искаш, желаеш, но не можеш да се върнеш,
дори и света да обърнеш...
И седейки така,
заражда се убийствена тъга,
която подтиска чувства неразбрани,
отварящи дълбоки стари рани...
покриващи онази нощ - така снежна
и грешка глупаво небрежна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотен стих браво
  • Благодаря Ви за милите думи..
    Прегръдки.. (hugs)
  • Много нежно написано и много трогателно !!! Поздрави и 6 от мен
  • Спомените са нещо прекрасно, но невероятно болезнено. Боли, каквито е(и да са... Поздрав за стиха ти! Докосна ме!!!
  • Понякога спомените са нещо много хубаво,но понякога...
    Поздравявам те за този стих!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...