Спомени...
Спомени...
Между всички тези стени
са заключени старите спомени.
Минавам през многобройни врати,
всяка напомня за отдавнашни мечти.
В огледалото старо и прашно
оглеждам се, отражение страшно...
Толкова различно, променено
гледам го някак си смутено.
Минаха години, но всичко тук е пак.
От колко време тук не е стъпвал крак?
Пясъчен часовник живота ни брои
времето не спира, забързано лети.
Помниш ли в залата как танцувахме?
Как един на друг дълго се любувахме?
На стара песен мелодия звучи
нежния звук в тишината блести.
Спомям си с усмивка на лице
и топлина обгръща моето сърце.
От живота с пълни шепи взимах
и най-прекрасните моменти имах.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефка Георгиева Все права защищены
