Karaman (Сириус Надежда)
135

11 окт. 2009 г., 14:41

Спомени

Поэзия » Философская

786 0 19

огън и мрак

лепкав

като

кал

бушува

изгаря

мрак в сумрака

се скрива

смразяващ

ужас

леденее

сърцето

пустош

самота

задух

нашепват

звездите

спомени

11.10.09г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Karaman (Сириус Надежда)

ДИМИ - благодаря!

2009-10-15T06:41:06+03:00
dimi49 (Димка Първанова)

Понякога спомените навяват тъга, като в твоя случай. Но от този спомен се ражда нещо хубаво - стихът ти. Поздрави Роси!

2009-10-14T23:16:42+03:00
Karaman (Сириус Надежда)

Маги - благодаря!

2009-10-12T23:34:54+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

понякога...ни е толкова тъжно...

2009-10-12T23:17:16+03:00
Karaman (Сириус Надежда)

Благодаря!

2009-10-12T23:10:54+03:00

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поэзия 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬