5 окт. 2016 г., 21:44

Спомени-нашественици

871 0 1

 

 

 

                    Спомени времето срутват

                    и нахлуват в днешния ден.

                    Той своите грижи трупа

                    и гледа с поглед студен.

 

                    Момиче-спомен търси наоколо

                    стар адрес и оглежда с тъга.

                     Тя дете е, а въздъхва дълбоко

                     и прошепва: - Тук баща ми умря.

 

                      Станал спомен - бил мъж - отговорен,

                      кръжи весел, сега покрай мен

                      и говори за свят - илюзорен,

                      дори гарванът литва смутен.

 

                      Но аз ги обичам - такива.

                      Не гледам към тях отстрани.

                      Живеем отдавна, щастливо.

                      Е, не съвсем...., както преди...

 

                       Утре, знам, пак ще се струпат,

                        нови грижи с новия ден.

                        Но спомен отвън ще почука.

                        Ще викне: - Върни се при мен!

   

           

                   

                   

                   

                   

 

                   

 

                    

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолета Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...