Oct 5, 2016, 9:44 PM

Спомени-нашественици 

  Poetry » Other
440 0 1

 

 

 

                    Спомени времето срутват

                    и нахлуват в днешния ден.

                    Той своите грижи трупа

                    и гледа с поглед студен.

 

                    Момиче-спомен търси наоколо

                    стар адрес и оглежда с тъга.

                     Тя дете е, а въздъхва дълбоко

                     и прошепва: - Тук баща ми умря.

 

                      Станал спомен - бил мъж - отговорен,

                      кръжи весел, сега покрай мен

                      и говори за свят - илюзорен,

                      дори гарванът литва смутен.

 

                      Но аз ги обичам - такива.

                      Не гледам към тях отстрани.

                      Живеем отдавна, щастливо.

                      Е, не съвсем...., както преди...

 

                       Утре, знам, пак ще се струпат,

                        нови грижи с новия ден.

                        Но спомен отвън ще почука.

                        Ще викне: - Върни се при мен!

   

           

                   

                   

                   

                   

 

                   

 

                    

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??