24 апр. 2009 г., 21:01

Спомени от село

1.1K 0 3

Когато бях малко дете,

живеех аз във чудно селце.

То пълно бе със весели хора,

близо бе, до  Стара Загора.

 

Песни и танци игриви,

по цял ден валяха.

И всички бяхме щастливи,

усмивките истински бяха.

 

Нощем седяхме край двора

и под звездите стояхме.

Красотата на майка природа

във пълна сила видяхме.

 

Райско местенце и царство

бе моето китно селце.

Оставих там своето детство

и част от мойто сърце.

 

Сега, когато години изминаха

и дните не са толкова гладки,

последните вопли утихнаха,

но оставиха спомени сладки.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, това детство на село...Там беше наистина приказно...и СВОБОДНО! Всеки, който го е изживял, ще се връща в мислите си винаги там - сред природата и истинските хора!
  • Рядко се срещат хора от София, да си признаят, че всъщност са израстнали на село. Поздравявам те, Владимир! Никога не забравяй корените си на село! И сладките ти спомени нека се множат!
  • Много е готино! :P

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...