24 апр. 2009 г., 21:01

Спомени от село

1.1K 0 3

Когато бях малко дете,

живеех аз във чудно селце.

То пълно бе със весели хора,

близо бе, до  Стара Загора.

 

Песни и танци игриви,

по цял ден валяха.

И всички бяхме щастливи,

усмивките истински бяха.

 

Нощем седяхме край двора

и под звездите стояхме.

Красотата на майка природа

във пълна сила видяхме.

 

Райско местенце и царство

бе моето китно селце.

Оставих там своето детство

и част от мойто сърце.

 

Сега, когато години изминаха

и дните не са толкова гладки,

последните вопли утихнаха,

но оставиха спомени сладки.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ех, това детство на село...Там беше наистина приказно...и СВОБОДНО! Всеки, който го е изживял, ще се връща в мислите си винаги там - сред природата и истинските хора!
  • Рядко се срещат хора от София, да си признаят, че всъщност са израстнали на село. Поздравявам те, Владимир! Никога не забравяй корените си на село! И сладките ти спомени нека се множат!
  • Много е готино! :P

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...