Apr 24, 2009, 9:01 PM

Спомени от село

  Poetry » Other
1.1K 0 3

Когато бях малко дете,

живеех аз във чудно селце.

То пълно бе със весели хора,

близо бе, до  Стара Загора.

 

Песни и танци игриви,

по цял ден валяха.

И всички бяхме щастливи,

усмивките истински бяха.

 

Нощем седяхме край двора

и под звездите стояхме.

Красотата на майка природа

във пълна сила видяхме.

 

Райско местенце и царство

бе моето китно селце.

Оставих там своето детство

и част от мойто сърце.

 

Сега, когато години изминаха

и дните не са толкова гладки,

последните вопли утихнаха,

но оставиха спомени сладки.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Владимир Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ех, това детство на село...Там беше наистина приказно...и СВОБОДНО! Всеки, който го е изживял, ще се връща в мислите си винаги там - сред природата и истинските хора!
  • Рядко се срещат хора от София, да си признаят, че всъщност са израстнали на село. Поздравявам те, Владимир! Никога не забравяй корените си на село! И сладките ти спомени нека се множат!
  • Много е готино! :P

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...