24.04.2009 г., 21:01

Спомени от село

1.1K 0 3

Когато бях малко дете,

живеех аз във чудно селце.

То пълно бе със весели хора,

близо бе, до  Стара Загора.

 

Песни и танци игриви,

по цял ден валяха.

И всички бяхме щастливи,

усмивките истински бяха.

 

Нощем седяхме край двора

и под звездите стояхме.

Красотата на майка природа

във пълна сила видяхме.

 

Райско местенце и царство

бе моето китно селце.

Оставих там своето детство

и част от мойто сърце.

 

Сега, когато години изминаха

и дните не са толкова гладки,

последните вопли утихнаха,

но оставиха спомени сладки.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, това детство на село...Там беше наистина приказно...и СВОБОДНО! Всеки, който го е изживял, ще се връща в мислите си винаги там - сред природата и истинските хора!
  • Рядко се срещат хора от София, да си признаят, че всъщност са израстнали на село. Поздравявам те, Владимир! Никога не забравяй корените си на село! И сладките ти спомени нека се множат!
  • Много е готино! :P

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....