24.04.2009 г., 21:01

Спомени от село

1.1K 0 3

Когато бях малко дете,

живеех аз във чудно селце.

То пълно бе със весели хора,

близо бе, до  Стара Загора.

 

Песни и танци игриви,

по цял ден валяха.

И всички бяхме щастливи,

усмивките истински бяха.

 

Нощем седяхме край двора

и под звездите стояхме.

Красотата на майка природа

във пълна сила видяхме.

 

Райско местенце и царство

бе моето китно селце.

Оставих там своето детство

и част от мойто сърце.

 

Сега, когато години изминаха

и дните не са толкова гладки,

последните вопли утихнаха,

но оставиха спомени сладки.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, това детство на село...Там беше наистина приказно...и СВОБОДНО! Всеки, който го е изживял, ще се връща в мислите си винаги там - сред природата и истинските хора!
  • Рядко се срещат хора от София, да си признаят, че всъщност са израстнали на село. Поздравявам те, Владимир! Никога не забравяй корените си на село! И сладките ти спомени нека се множат!
  • Много е готино! :P

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...