Когато бях малко дете,
живеех аз във чудно селце.
То пълно бе със весели хора,
близо бе, до Стара Загора.
Песни и танци игриви,
по цял ден валяха.
И всички бяхме щастливи,
усмивките истински бяха.
Нощем седяхме край двора
и под звездите стояхме.
Красотата на майка природа
във пълна сила видяхме.
Райско местенце и царство
бе моето китно селце.
Оставих там своето детство
и част от мойто сърце.
Сега, когато години изминаха
и дните не са толкова гладки,
последните вопли утихнаха,
но оставиха спомени сладки.
© Владимир Ганчев Всички права запазени