30 янв. 2015 г., 21:21

Спомени /Посветено/

889 0 0

                                          На:

                                            Йова Рашева

                                            Антоанета Георгиева;

                                            Гергана Иванова

 

 

Какво ми трябва друго – нощ, небе,

един приятел, разговор, цигара …

Бутилка отлежало вино… и мезе,

в чест за миналото хубаво и старо.

 

И после сълзи… сълзи от любов,

за времето, което бурно изживяхме,

за онези спомени, които с благослов,

си спомняме понякога със щастие.

 

И когато утре пак се разделим

и всеки своя път нанякъде поеме,

ще ни топлят именно онези дни,

които в спомени превръща времето.

 

 

18.09.2014

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сияна Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...