Jan 30, 2015, 9:21 PM

Спомени /Посветено/

  Poetry
882 0 0

                                          На:

                                            Йова Рашева

                                            Антоанета Георгиева;

                                            Гергана Иванова

 

 

Какво ми трябва друго – нощ, небе,

един приятел, разговор, цигара …

Бутилка отлежало вино… и мезе,

в чест за миналото хубаво и старо.

 

И после сълзи… сълзи от любов,

за времето, което бурно изживяхме,

за онези спомени, които с благослов,

си спомняме понякога със щастие.

 

И когато утре пак се разделим

и всеки своя път нанякъде поеме,

ще ни топлят именно онези дни,

които в спомени превръща времето.

 

 

18.09.2014

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...