12 февр. 2009 г., 23:54

Спомени се ронят 

  Поэзия
472 0 3
Спомени се ронят


В теб откривам своята нирвана,

смисъла на всичките ми дни.

Усмихната пред тебе ще застана,

дори и разделени… и сами.

 

Ти изпълваш цялото ми същество,

всяка част от моята душа.

Ти си водата в моето око,

всяка малка, пареща сълза.

 

Без глас те викам и наум крещя,

от погледа ми тихо чезнеш.

Знам, че ще замлъкна, но кога?

И потъвам аз във тъмна бездна.

 

А звездите светят си безспирно.

И те за тебе ми напомнят.

Чувства бликат толкоз силно,

а спомени се бавно ронят.

© Стефка Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??