Спомени се ронят
Спомени се ронят
В теб откривам своята нирвана,
смисъла на всичките ми дни.
Усмихната пред тебе ще застана,
дори и разделени… и сами.
Ти изпълваш цялото ми същество,
всяка част от моята душа.
Ти си водата в моето око,
всяка малка, пареща сълза.
Без глас те викам и наум крещя,
от погледа ми тихо чезнеш.
Знам, че ще замлъкна, но кога?
И потъвам аз във тъмна бездна.
А звездите светят си безспирно.
И те за тебе ми напомнят.
Чувства бликат толкоз силно,
а спомени се бавно ронят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
