24 мар. 2009 г., 10:09

Спомени в килера

1.1K 0 20

Понякога сърцето ми се свива
в прегръдката на спомените прашни.
Там болката е чиста и красива,
облечена в младежките ми страсти.

Отминалото „Днес” е златна клетка,
примамлива за птичето в душата.
Блаженство обещава, но за сметка
на вярата в света на чудесата.

Затуй разбивам крехката черупка
на миналото „Днес”. Не искам „Вчера”,
щом мога да живея „Утре”,
а спомените да държа в килера ...

Като буркани сладко от череши,
с което да почерпя, щом ви срещна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яким Дянков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесах!
  • На мен много ми харесва. И леко и комплексно, и вкусно, и ведро, и философски, и птички си има, и клетки, и спомени, и душа..всичко си има. И, хайде да се срещаме вече, че в нас и захар за да си посладя нямам
  • О, дай ми само зарзавата,
    и ще ти спретна зимнината
  • Браво!Ето кой ще ми прави зимнината, пък ако има и туршийка за гроздовата ми ракийка...
  • Доста има в този килер.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...