24.03.2009 г., 10:09

Спомени в килера

1.1K 0 20

Понякога сърцето ми се свива
в прегръдката на спомените прашни.
Там болката е чиста и красива,
облечена в младежките ми страсти.

Отминалото „Днес” е златна клетка,
примамлива за птичето в душата.
Блаженство обещава, но за сметка
на вярата в света на чудесата.

Затуй разбивам крехката черупка
на миналото „Днес”. Не искам „Вчера”,
щом мога да живея „Утре”,
а спомените да държа в килера ...

Като буркани сладко от череши,
с което да почерпя, щом ви срещна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яким Дянков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесах!
  • На мен много ми харесва. И леко и комплексно, и вкусно, и ведро, и философски, и птички си има, и клетки, и спомени, и душа..всичко си има. И, хайде да се срещаме вече, че в нас и захар за да си посладя нямам
  • О, дай ми само зарзавата,
    и ще ти спретна зимнината
  • Браво!Ето кой ще ми прави зимнината, пък ако има и туршийка за гроздовата ми ракийка...
  • Доста има в този килер.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...