Mar 24, 2009, 10:09 AM

Спомени в килера

1.1K 0 20

Понякога сърцето ми се свива
в прегръдката на спомените прашни.
Там болката е чиста и красива,
облечена в младежките ми страсти.

Отминалото „Днес” е златна клетка,
примамлива за птичето в душата.
Блаженство обещава, но за сметка
на вярата в света на чудесата.

Затуй разбивам крехката черупка
на миналото „Днес”. Не искам „Вчера”,
щом мога да живея „Утре”,
а спомените да държа в килера ...

Като буркани сладко от череши,
с което да почерпя, щом ви срещна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яким Дянков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Харесах!
  • На мен много ми харесва. И леко и комплексно, и вкусно, и ведро, и философски, и птички си има, и клетки, и спомени, и душа..всичко си има. И, хайде да се срещаме вече, че в нас и захар за да си посладя нямам
  • О, дай ми само зарзавата,
    и ще ти спретна зимнината
  • Браво!Ето кой ще ми прави зимнината, пък ако има и туршийка за гроздовата ми ракийка...
  • Доста има в този килер.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...