В моя стар албум
гледам снимки стари,
там всичките били са млади,
със спомени всякакви отлежали.
Времето лети, а ние стареем,
колко ли ни остава и не знаем,
да си хапнем, да си пийнем, да си поживеем
и снимка пак за спомен да си направим.
Животът си върви
и с хубаво, и с лошо,
колелото се върти,
а някъде там отгоре всичко ни е писано
но какво не знаем.
© Наталия Тодорова Все права защищены