2 may 2009, 23:10

Спомените остават

  Poesía
1.5K 0 3

В моя стар албум

гледам снимки стари,

там всичките били са млади,

със спомени всякакви отлежали.

 

Времето лети, а ние стареем,

колко ли ни остава и не знаем,

да си хапнем, да си пийнем, да си поживеем

и снимка пак за спомен да си направим.

 

Животът си върви

и с хубаво, и с лошо,

колелото се върти,

а някъде там отгоре всичко ни е писано

но какво не знаем.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ей, Наталка, ако е вярно че животът на човек се измерва в неговите спомени (респективно снимки - според Петинка67) къде ти е снимката на профила, Срамежливке! С усмивка: Барона
  • Животът на човек се измерва в неговите спомени (респективно снимки)!
    Поздрави, Нати!
  • Благодаря Ви че ме посетихте.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...