2 may 2009, 23:10

Спомените остават

  Poesía
1.5K 0 3

В моя стар албум

гледам снимки стари,

там всичките били са млади,

със спомени всякакви отлежали.

 

Времето лети, а ние стареем,

колко ли ни остава и не знаем,

да си хапнем, да си пийнем, да си поживеем

и снимка пак за спомен да си направим.

 

Животът си върви

и с хубаво, и с лошо,

колелото се върти,

а някъде там отгоре всичко ни е писано

но какво не знаем.

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Наталия Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ей, Наталка, ако е вярно че животът на човек се измерва в неговите спомени (респективно снимки - според Петинка67) къде ти е снимката на профила, Срамежливке! С усмивка: Барона
  • Животът на човек се измерва в неговите спомени (респективно снимки)!
    Поздрави, Нати!
  • Благодаря Ви че ме посетихте.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...