2.05.2009 г., 23:10

Спомените остават

1.5K 0 3

В моя стар албум

гледам снимки стари,

там всичките били са млади,

със спомени всякакви отлежали.

 

Времето лети, а ние стареем,

колко ли ни остава и не знаем,

да си хапнем, да си пийнем, да си поживеем

и снимка пак за спомен да си направим.

 

Животът си върви

и с хубаво, и с лошо,

колелото се върти,

а някъде там отгоре всичко ни е писано

но какво не знаем.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наталия Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ей, Наталка, ако е вярно че животът на човек се измерва в неговите спомени (респективно снимки - според Петинка67) къде ти е снимката на профила, Срамежливке! С усмивка: Барона
  • Животът на човек се измерва в неговите спомени (респективно снимки)!
    Поздрави, Нати!
  • Благодаря Ви че ме посетихте.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....