May 2, 2009, 11:10 PM

Спомените остават

  Poetry
1.5K 0 3

В моя стар албум

гледам снимки стари,

там всичките били са млади,

със спомени всякакви отлежали.

 

Времето лети, а ние стареем,

колко ли ни остава и не знаем,

да си хапнем, да си пийнем, да си поживеем

и снимка пак за спомен да си направим.

 

Животът си върви

и с хубаво, и с лошо,

колелото се върти,

а някъде там отгоре всичко ни е писано

но какво не знаем.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Наталия Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ей, Наталка, ако е вярно че животът на човек се измерва в неговите спомени (респективно снимки - според Петинка67) къде ти е снимката на профила, Срамежливке! С усмивка: Барона
  • Животът на човек се измерва в неговите спомени (респективно снимки)!
    Поздрави, Нати!
  • Благодаря Ви че ме посетихте.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...