21 мар. 2015 г., 08:49

Споменът 

  Поэзия » Другая
681 0 0
Душата ми крещи!
Безпомощно,
от тленния затвор.
Сън не ме лови.
Безнадеждно,
блянът в мен гори!
В градът - отеснял безкрайно,
безпризорното
сърце е самотно и потайно.
Търси плахо ден след ден,
споменът,
единствен съвършен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алиса Севелоу Все права защищены

Предложения
: ??:??