AllySevellow (Алиса Севелоу)
12 19
21 мар. 2015 г., 08:49

Споменът 

  Поэзия » Другая
605 0 0

Душата ми крещи!

Безпомощно,

от тленния затвор.

 

Сън не ме лови.

Безнадеждно,

блянът в мен гори!

 

В градът - отеснял безкрайно,

безпризорното

сърце е самотно и потайно.

 

Търси плахо ден след ден,

споменът,

единствен съвършен.

 

Толкова е близо и така далече,

отпечатъкът 

неизлечим е вече.

 

Един поглед, едни ръце

промениха

всичко за едно дете.

© Алиса Севелоу Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??