Споменът

Душата ми крещи!

Безпомощно,

от тленния затвор.

Сън не ме лови.

Безнадеждно,

блянът в мен гори!

В градът - отеснял безкрайно,

безпризорното

сърце е самотно и потайно.

Търси плахо ден след ден,

споменът,

единствен съвършен.

Толкова е близо и така далече,

отпечатъкът 

неизлечим е вече.

Един поглед, едни ръце

промениха

всичко за едно дете.