Душата ми крещи!
Безпомощно,
от тленния затвор.
Сън не ме лови.
Безнадеждно,
блянът в мен гори!
В градът - отеснял безкрайно,
безпризорното
сърце е самотно и потайно.
Търси плахо ден след ден,
споменът,
единствен съвършен.
Толкова е близо и така далече,
отпечатъкът
неизлечим е вече.
Един поглед, едни ръце
промениха
всичко за едно дете.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Алиса Севелоу Todos los derechos reservados
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
