Споменът

21.03.2015 г., 8:49 ч.

Поезия » Друга

4.0 (1)

737 0 0

Душата ми крещи!
Безпомощно,
от тленния затвор.
Сън не ме лови.
Безнадеждно,
блянът в мен гори!
В градът - отеснял безкрайно,
безпризорното
сърце е самотно и потайно.
Търси плахо ден след ден,
споменът,
единствен съвършен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Всички думи
Докога

Това е само спомен — не е стих — за татуиран с аромати вятър, за времето, в което преоткрих, че любо...
Планински път

Уж е същият път. Като сребърна змия, криволичеща, се извива снагата му тясна, завой след завой. С пл...
Когато тихо Залезът припада

Когато тихо Залезът припада и в чашата ми кротко се топи, Земята е усмихната и млада. И цялата ухае ...

Още произведения »