Споменът

21.03.2015 г., 8:49 ч.

Поезия » Друга

531 0 0

Душата ми крещи!

Безпомощно,

от тленния затвор.

Сън не ме лови.

Безнадеждно,

блянът в мен гори!

В градът - отеснял безкрайно,

безпризорното

сърце е самотно и потайно.

Търси плахо ден след ден,

споменът,

единствен съвършен.

Толкова е близо и така далече,

отпечатъкът

неизлечим е вече.

Един поглед, едни ръце

промениха

всичко за едно дете.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.