Душата ми крещи!
Безпомощно,
от тленния затвор.
Сън не ме лови.
Безнадеждно,
блянът в мен гори!
В градът - отеснял безкрайно,
безпризорното
сърце е самотно и потайно.
Търси плахо ден след ден,
споменът,
единствен съвършен.
Толкова е близо и така далече,
отпечатъкът
неизлечим е вече.
Един поглед, едни ръце
промениха
всичко за едно дете.
© Алиса Севелоу All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
