Душата ми крещи!
Безпомощно,
от тленния затвор.
Сън не ме лови.
Безнадеждно,
блянът в мен гори!
В градът - отеснял безкрайно,
безпризорното
сърце е самотно и потайно.
Търси плахо ден след ден,
споменът,
единствен съвършен.
Толкова е близо и така далече,
отпечатъкът
неизлечим е вече.
Един поглед, едни ръце
промениха
всичко за едно дете.
© Алиса Севелоу All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
