AllySevellow (Алиса Севелоу)
12 19
Mar 21, 2015, 8:49 AM

Споменът 

  Poetry » Other
604 0 0

Душата ми крещи!

Безпомощно,

от тленния затвор.

 

Сън не ме лови.

Безнадеждно,

блянът в мен гори!

 

В градът - отеснял безкрайно,

безпризорното

сърце е самотно и потайно.

 

Търси плахо ден след ден,

споменът,

единствен съвършен.

 

Толкова е близо и така далече,

отпечатъкът 

неизлечим е вече.

 

Един поглед, едни ръце

промениха

всичко за едно дете.

© Алиса Севелоу All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??