AllySevellow (Алиса Севелоу)
12

Mar 21, 2015, 8:49 AM

Споменът

Poetry » Other

824 0 0

Душата ми крещи!

Безпомощно,

от тленния затвор.

Сън не ме лови.

Безнадеждно,

блянът в мен гори!

В градът - отеснял безкрайно,

безпризорното

сърце е самотно и потайно.

Търси плахо ден след ден,

споменът,

единствен съвършен.

Толкова е близо и така далече,

отпечатъкът

неизлечим е вече.

Един поглед, едни ръце

промениха

всичко за едно дете.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0