Отвори ù! Тя те чака отдавна пред прага –
боса, с устни безкръвни от дълго мълчание,
тя не плаче, към звънеца ръка не протяга,
тя е сянка, стон на ехо, вик и миг разкаяние.
Там, във тъмния вход я подритват младежи,
и на ти ù говорят, все едно я познават,
само кварталният пес я гледа с копнеж
и за поздрав кална лапа отдалеч ù подава.
Понабръчкани лелки, с препълнени мрежи
я оглеждат с досада, с неприязън първична,
отминават я бързо, после имат вляво бодежи,
пият хапче и забравят, че и те били са момичета. ...