Споменът на уличния пес
Отвори ù! Тя те чака отдавна пред прага –
боса, с устни безкръвни от дълго мълчание,
тя не плаче, към звънеца ръка не протяга,
тя е сянка, стон на ехо, вик и миг разкаяние.
Там, във тъмния вход я подритват младежи,
и на ти ù говорят, все едно я познават,
само кварталният пес я гледа с копнеж
и за поздрав кална лапа отдалеч ù подава.
Понабръчкани лелки, с препълнени мрежи
я оглеждат с досада, с неприязън първична,
отминават я бързо, после имат вляво бодежи,
пият хапче и забравят, че и те били са момичета.
Отвори й! Лятото свърши, вън е есенен хлад,
тя е дрипава, с цвят на залез са белите дрехи,
а в косите ù глъхне спомен за див водопад,
тя е жадна, има нужда от ласка, от тиха утеха,
има нужда от дума, от ръката ти силна до нежност,
от усмивката твоя – стряха за гълъб самотен
има нужда от капчица сън, разпилян и безбрежен,
има нужда от поглед един и от вярна посока.
Отвори ù! Аз заключих след нея със сто катинара
и не искам дори да помисля за очите ù огнени.
Не оставяй любовта ми да изтлее пред прага ти,
след години само кучето нейния дъх ще си спомня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Всички права запазени
