15 апр. 2010 г., 20:29

Спомни си

952 0 4

 

Спомни си

 

Не съм аз тази, дето ти се иска.

Не съм аз таз  от твоята мечта.

Не съм оназ красавица богата,

родена в приказки хиляда и една.

 

Момиче съм - съвсем обикновено

и имам си несбъднати мечти,

ала сърцето ми е толкова голямо

и цялото  на теб принадлежи.

 

Но ако искаш приказни богатства,

вълшебници и тайнствени неща...

Тогава, знай, аз кротко ще си ида,

но чувствата към теб ще съхраня.

 

И ако някой ден изпиташ нужда

от истинска любов и топлина,

а твоята принцеса вече ти е чужда,

спомни си за реалните неща.

 

Спомни си за момичето, което

към тебе някога протягаше ръце!

Спомни си за момичето, което

ти някога остави без сърце!

 

Спомни си за това момиче, дето

дарило бе ти своята душа

и ако можеш НЕЯ да намериш,

навярно ще откриеш любовта!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© АнеблА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....