Спомни си
Не съм аз тази, дето ти се иска.
Не съм аз таз от твоята мечта.
Не съм оназ красавица богата,
родена в приказки хиляда и една.
Момиче съм - съвсем обикновено
и имам си несбъднати мечти,
ала сърцето ми е толкова голямо
и цялото на теб принадлежи.
Но ако искаш приказни богатства,
вълшебници и тайнствени неща...
Тогава, знай, аз кротко ще си ида,
но чувствата към теб ще съхраня.
И ако някой ден изпиташ нужда
от истинска любов и топлина,
а твоята принцеса вече ти е чужда,
спомни си за реалните неща.
Спомни си за момичето, което
към тебе някога протягаше ръце!
Спомни си за момичето, което
ти някога остави без сърце!
Спомни си за това момиче, дето
дарило бе ти своята душа
и ако можеш НЕЯ да намериш,
навярно ще откриеш любовта!
© АнеблА Всички права запазени