9 нояб. 2018 г., 23:12

Спомних си

Поэзия » Свободный стих

695 0 0

И идваха... към мен летяха...
Идваха... пагубни и тъмни...
Идваха обречени и черни...
С времето не ги забравих..
Изрових ги... спомних си...
Отворих бездната... вратата...
Пердетата се разлюляха...
И мрак нахлу...
Вълна от кал и мъка...
Лицето ми изстина... аз си спомних.
Спомних си колко ме боля...
Спомних си колко много бяха...
И разкъсана... спомних си смъртта...
Сега е тихо... Сега душа няма...
След смъртта не остана нищо.
И нищо не се върна...
Благодаря ти!!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬