И идваха... към мен летяха...
Идваха... пагубни и тъмни...
Идваха обречени и черни...
С времето не ги забравих.. 
Изрових ги... спомних си...
Отворих бездната... вратата...
Пердетата се разлюляха...
И мрак нахлу...
Вълна от кал и мъка...
Лицето ми  изстина... аз си спомних.
Спомних си колко ме боля...
Спомних си колко много бяха...   
И разкъсана... спомних си смъртта...
Сега е тихо... Сега душа няма...
След смъртта не остана нищо.  
И нищо не се върна...
Благодаря ти!!!!