Спомних си
688
0
0
И идваха... към мен летяха...
Идваха... пагубни и тъмни...
Идваха обречени и черни...
С времето не ги забравих..
Изрових ги... спомних си...
Отворих бездната... вратата...
Пердетата се разлюляха...
И мрак нахлу...
Вълна от кал и мъка...
Лицето ми изстина... аз си спомних.
Спомних си колко ме боля...
Спомних си колко много бяха...
И разкъсана... спомних си смъртта...
Сега е тихо... Сега душа няма...
След смъртта не остана нищо.
И нищо не се върна...
Благодаря ти!!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Teodora Taneva Всички права запазени
