14 дек. 2009 г., 11:57

Спомняш ли си

592 0 0

За мене често ли си спомняш,
липсва  ли ти  моят аромат?
Из природата дали се разхождаш,
както тогава с мен, сред пролетния цвят.

Представяш ли си гърдите,
на които наслаждава се с часове?
Спомняш ли си очите
и онези мои две ръце?

Помниш ли моето тяло,
роклята впита по мен?
Облечена цялата във бяло,
сексапилна, съблазняваща теб.

Помниш ли - в краката я свлече,
повдигна ме с твоите ръце.
Целува ме, гали ме,
развълнува и моето сърце.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пролетното момиче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...