14.12.2009 г., 11:57

Спомняш ли си

590 0 0

За мене често ли си спомняш,
липсва  ли ти  моят аромат?
Из природата дали се разхождаш,
както тогава с мен, сред пролетния цвят.

Представяш ли си гърдите,
на които наслаждава се с часове?
Спомняш ли си очите
и онези мои две ръце?

Помниш ли моето тяло,
роклята впита по мен?
Облечена цялата във бяло,
сексапилна, съблазняваща теб.

Помниш ли - в краката я свлече,
повдигна ме с твоите ръце.
Целува ме, гали ме,
развълнува и моето сърце.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пролетното момиче Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...