19 апр. 2025 г., 09:23  

*Спонтанно 27.05.2010

302 1 0

 

Ножът, хубаво наточен,

уцели ме в сърцето.

Отново случаят порочен

шамар удари ми в лицето.

 

Всъщност отстрани е смешно.

Някаква метафора, гротеска?

Някак си това е грешно,

май се заблуждавам днеска?

 

Вълните нека си бушуват.

И буря нека си реве...

Те нивга не достигат

до дъното на моето море...

 

А там е тихо и спокойно - чисто.

Душата ми се къпе в светлина.

Наистина е малко каменисто,

но там се крие любовта...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...