*Спонтанно 27.05.2010

Ножът, хубаво наточен,

уцели ме в сърцето.

Отново случаят порочен

шамар удари ми в лицето.

Всъщност отстрани е смешно.

Някаква метафора, гротеска?

Някак си това е грешно,

май се заблуждавам днеска?

Вълните нека си бушуват.

И буря нека си реве...

Те нивга не достигат

до дъното на моето море...

А там е тихо и спокойно - чисто.

Душата ми се къпе в светлина.

Наистина е малко каменисто,

но там се крие любовта...