27 июл. 2014 г., 22:47

Спор 

  Поэзия » Другая
561 0 3

Казваш, човекът бил нещо изящно,
странно създаден,
чудиш се как?

Не стигаш до извода
и пак ти спориш с мен,
чак леко потропваш ми с крак.

Човекът нещастие е живо
и колкото и да искаш,
не ще промениш това.

Но ти пак настояваш,
скачаш и казваш:
Не би разбрала ти тази красива направа!

Кое е красивото?
Казвай веднага,
защото аз сляпа съм май...

Аз лошото виждала съм
само в човека...
Лъжа не бих ти казала, знай!

Да скачаш, да викаш,
да чупиш ти можеш,
удари ме дори, ако щеш!

Но колкото и да повтаряш,
че човека защитаваш,
истината никога не ще разбереш! 

© Ивета Врескова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??