Jul 27, 2014, 10:47 PM

Спор

  Poetry » Other
798 0 3

Казваш, човекът бил нещо изящно,
странно създаден,
чудиш се как?

Не стигаш до извода
и пак ти спориш с мен,
чак леко потропваш ми с крак.

Човекът нещастие е живо
и колкото и да искаш,
не ще промениш това.

Но ти пак настояваш,
скачаш и казваш:
Не би разбрала ти тази красива направа!

Кое е красивото?
Казвай веднага,
защото аз сляпа съм май...

Аз лошото виждала съм
само в човека...
Лъжа не бих ти казала, знай!

Да скачаш, да викаш,
да чупиш ти можеш,
удари ме дори, ако щеш!

Но колкото и да повтаряш,
че човека защитаваш,
истината никога не ще разбереш! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивета Врескова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...