27.07.2014 г., 22:47 ч.

Спор 

  Поезия » Друга
564 0 3

Казваш, човекът бил нещо изящно,
странно създаден,
чудиш се как?

Не стигаш до извода
и пак ти спориш с мен,
чак леко потропваш ми с крак.

Човекът нещастие е живо
и колкото и да искаш,
не ще промениш това.

Но ти пак настояваш,
скачаш и казваш:
Не би разбрала ти тази красива направа!

Кое е красивото?
Казвай веднага,
защото аз сляпа съм май...

Аз лошото виждала съм
само в човека...
Лъжа не бих ти казала, знай!

Да скачаш, да викаш,
да чупиш ти можеш,
удари ме дори, ако щеш!

Но колкото и да повтаряш,
че човека защитаваш,
истината никога не ще разбереш! 

© Ивета Врескова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??