Спор
797
0
3
Казваш, човекът бил нещо изящно,
странно създаден,
чудиш се как?
Не стигаш до извода
и пак ти спориш с мен,
чак леко потропваш ми с крак.
Човекът нещастие е живо
и колкото и да искаш,
не ще промениш това.
Но ти пак настояваш,
скачаш и казваш:
Не би разбрала ти тази красива направа!
Кое е красивото?
Казвай веднага,
защото аз сляпа съм май...
Аз лошото виждала съм
само в човека...
Лъжа не бих ти казала, знай!
Да скачаш, да викаш,
да чупиш ти можеш,
удари ме дори, ако щеш!
Но колкото и да повтаряш,
че човека защитаваш,
истината никога не ще разбереш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивета Врескова Всички права запазени
