Спор с Дявола

13 февр. 2010 г., 11:41

Поэзия » Другая

489 0 9

Днес слязох във ада

да взема Душата си.

Бях я забравила вече.

Посрещна ме Дяволът –

все тъй противно,

дебело и потно човече.

Преметна през рамо

косата си мазна

в червената тога се спъна.

“Нне може” – ми каза -

“Душата омразна

На горната Зèмя да върна!”

“Защо?” – го попитах -

“Нали ти послужи?

Нали беше много прилежна?”

“Не може, защото

тя още е нужна

на моето Царско Светейшество!”

“Но тя е дрогирана!

Виж – полужива.

Не мърда дори и със поглед!

А горе за нея

една самодива

накарах да пее литоги!”

Ако я забравя,

без нея не мога

отново света да обикна.

Най-страшно обаче

ще бъде без нея

да взема дори и да свикна.

А мисля, че горе

оставих да чака

най-чудния мъж на Земята!

За него ми трябва,

дори полужива,

да върна обратно душата!