Спор с Дявола
Днес слязох във ада
да взема Душата си.
Бях я забравила вече.
Посрещна ме Дяволът –
все тъй противно,
дебело и потно човече.
Преметна през рамо
косата си мазна
в червената тога се спъна.
“Нне може” – ми каза -
“Душата омразна
На горната Зèмя да върна!”
“Защо?” – го попитах -
“Нали ти послужи?
Нали беше много прилежна?”
“Не може, защото
тя още е нужна
на моето Царско Светейшество!”
“Но тя е дрогирана!
Виж – полужива.
Не мърда дори и със поглед!
А горе за нея
една самодива
накарах да пее литоги!”
Ако я забравя,
без нея не мога
отново света да обикна.
Най-страшно обаче
ще бъде без нея
да взема дори и да свикна.
А мисля, че горе
оставих да чака
най-чудния мъж на Земята!
За него ми трябва,
дори полужива,
да върна обратно душата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
