Спор с Дявола
Днес слязох във ада
да взема Душата си.
Бях я забравила вече.
Посрещна ме Дяволът –
все тъй противно,
дебело и потно човече.
Преметна през рамо
косата си мазна
в червената тога се спъна.
“Нне може” – ми каза -
“Душата омразна
На горната Зèмя да върна!”
“Защо?” – го попитах -
“Нали ти послужи?
Нали беше много прилежна?”
“Не може, защото
тя още е нужна
на моето Царско Светейшество!”
“Но тя е дрогирана!
Виж – полужива.
Не мърда дори и със поглед!
А горе за нея
една самодива
накарах да пее литоги!”
Ако я забравя,
без нея не мога
отново света да обикна.
Най-страшно обаче
ще бъде без нея
да взема дори и да свикна.
А мисля, че горе
оставих да чака
най-чудния мъж на Земята!
За него ми трябва,
дори полужива,
да върна обратно душата!
© Павлина Гатева All rights reserved.
