29 мая 2015 г., 12:50

Спорна власт

732 1 9

Кралице на сълзи и на безсъние,
усмивката сковала, сетивата ми,
промъкваш се и пращаш ме на дъното -
неканена, разкъсваща, нечакана.

Без армия превземаш, без стратегия,
дворец от тръни правиш си в душата ми
и с мантия, стоманено дантелена,
завиваш безпощадно светлината.

Коя си, откъде си ти, какво си -
по свой ужасен начин зла и мила!?
Понякога задавам си въпроса,
дали това е цялата ти сила?

Не можеш нищо, нищо да направиш -
лишена си от власт да ме убиеш.
Достойно ли е хватката си здрава
зад жезъл и корона да прикриеш!?

Единствено страхът от теб е мощен -
твой верен паж, прилепчив и коварен.
Не би могла без него тихи нощи
да населяваш с дяволски кошмари.

Без него инструмент си - тих, покорен,
в ръката даровита на ваятел -
в изкуство би могъл да те затвори
или да те превърне в свой приятел.

Владетелко, трънлива и жестока,
с какво си всемогъща, пък и колко!?
Аз мога да се вдигам нависоко
на твоите криле, госпожо Болка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вики Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво! Поклон
  • Това е болката - Да! Силно, ярко описание.
  • Болката – онази, физическата, надхвърляща прага на поносимост, и то, достатъчно дълго, е в състояние да промени, дори да погуби личностния облик. Тук иде реч за друга - душевната болка. Да, в опит да я притъпи или в стремежа си да избяга от нея, човек би могъл да стори много неща, включително и драстични промени, които да го въздигнат на ново, по-високо духовно ниво. Въздигането може да има и друга окраска обаче, ако рецепиентът се идентифицира с болката, приемайки, че тя е само негова, т.е. уникална. Тогава изкачва последния етаж, но от кулата на своето страдание и там вече е сам, наистина сам. Страхът не е добър съветник, особено в ролята му на спомоществовател на болката, но аз съм спокоен по отношение на лирическата, защото доловената нотка ирония и изразът: „Без него инструмент си – тих, покорен, в ръката даровита на ваятел – в изкуство би могъл да те затвори или да те превърне в свой приятел” подсказват, че е способна да поеме контрола.
  • !!!
  • Болката и страхът са велика сила заедно и понякога успяват да ни сринат!
    Но лирическата е много силна, щом може да стои високо над нейната власт!
    Поздравявам те за силния стих, който ми хареса много!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...