Спорна власт
Кралице на сълзи и на безсъние,
усмивката сковала, сетивата ми,
промъкваш се и пращаш ме на дъното -
неканена, разкъсваща, нечакана.
Без армия превземаш, без стратегия,
дворец от тръни правиш си в душата ми
и с мантия, стоманено дантелена,
завиваш безпощадно светлината.
Коя си, откъде си ти, какво си -
по свой ужасен начин зла и мила!?
Понякога задавам си въпроса,
дали това е цялата ти сила?
Не можеш нищо, нищо да направиш -
лишена си от власт да ме убиеш.
Достойно ли е хватката си здрава
зад жезъл и корона да прикриеш!?
Единствено страхът от теб е мощен -
твой верен паж, прилепчив и коварен.
Не би могла без него тихи нощи
да населяваш с дяволски кошмари.
Без него инструмент си - тих, покорен,
в ръката даровита на ваятел -
в изкуство би могъл да те затвори
или да те превърне в свой приятел.
Владетелко, трънлива и жестока,
с какво си всемогъща, пък и колко!?
Аз мога да се вдигам нависоко
на твоите криле, госпожо Болка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
